Сънят ми ромоли в нощта -
река, в която си измила чело.
Ликът ти лекичко потича
в душата ми, и става светло.
Измокрените ти крила не пречат
да ме прегръщаш с топлината,
която ангелите дават.
Прозрачно е,
и стъпките ти по водата
са кръгове на вечността ни.