Ти бил ли си в този град -
той се смее, пирува, блести.
С бетонени исполински ръце,
поели на път към небето.
С телени дълги коси,
заплетени в електрически стълбове
и с бели като рибени кости артерии,
наречени улици.
Ти минавал ли си по тези улици -
линейни скáли за самотници,
мълчаливи сърца
и угаснали стъпки.
Хората пъплят
в кристалната тишина
по равнини от рециклирани истини.
С кални локви - вирове за удавници
и с проблясващи във неон
победени мечти?
Ти поглеждал ли си в очите
на тези мечти?
Тези бездни, спотаени
под улични лампи,
в които потъва живота,
обезсмислен до два залъка хляб,
чаша водка и аларма в зори -
те хранят с плътта си града,
който се смее, пирува, блести.
Ти бил ли си в този град?