автор: krissi

Уморена съм...
Като вековен дъб,
с кора от времето проядена
в чиито клони птиците не пеят...

Уморена съм...
Като старинна амфора
погребана на дъното на океана
в напуканото и присъствие корали спят...

Уморена съм...
От мисли, думи, спорове
за бивали - небивали събития,
за сторени - несторени разкрития...

Уморена съм...
Сега ще замълча
и в нямо вцепенение ще си почивам.
Не питай ме, защо и до кога...