автор: wingstofly

"и нямам време - трябва да руша света."
Станимир Димитров

Време е, Алехандро,
разпука се по краищата изгрева -
събери думите, разпилени
по картонените подложки за чаши
в сумрачните барове.
Събери заблудите,
в които сме вкопчили
вкочанените си пръсти.

Време е
да изплюем захарната тръстика
и да изгорим езиците си,
да се изправим,
да отърсим безсилието от раменете си,
да запалим огньове
с всички компромиси, които правехме.

Време е!

Време е да отворим портите на оборите
и да пуснем на свобода
прошепваните с боязън копнежи,
обяздената любов
и себе си.

Отключи онзи стар шкаф, Алехандро,
в който пазиш най-страшните тайни
и извади старата пушка,
с която бащите ни
пазеха домовете ни,
убивайки без страх предателите -
нека стреляме по лешоядите,
които кълвяха сърцата ни,
нека стреляме по звездите,
които заслепяваха очите ни,
вперени в безкрая!

Време е, Алехандро,
да изровим онази митична бутилка с ром,
която майките ни заровиха
в пръстения под на колибата,
когато се родихме,
и да налеем свободата в чашите.

Да променим бреговете,
които докосваме с краката си,
да скъсаме бентовете в себе си
и да се излеят всички хора,
които се стичаха в нас,
като реки
и се опитваха да ни удавят.
Да разчупим всички лъжи,
с които ни оковаваха фарисеите
и да тръгнем по дългите пътища,
успоредни на полунощните безсъници.

Време е, Алехандро!
Време е да разрушим света!