автор: roza1

Не мога да забравя лятото!
Малиновия дъх на устните му,
цвета на маковете сред житата,
щастливите очи на слънчогледите
и мащерките как цъфтяха...
Не мога да забравя лятото!
Целувките канелени по раменете си
игрите на вълните със петите ми,
и песните на всичките щурчета
в косите и в сърцето ми..
Не мога да забравя тази лудост,
която нестинарски ме изгаряше,
с очи жигосваше мечтите ми,
хазартно ме оплиташе във свила
от нежна страст и ме отвеждаше
във рай, където младостта я има....
Ще си го спомня днес
затънала във януарски преспи,
изгубена в мъглите побелели....
Ще разтапям миговете минали,
а вечер лунно ще наричам празници.
Докато се изнижат всички делници,
до лятото, в което ще ме има.