(На Него)
Дали ще ме последваш някога,
когато дойде време да си ида.
И в шепите изплакал болката,
лицето ми ще замениш със друго.
Посипвам бели камъни по пътя ти,
за да не се загубиш в тъмното.
И често ще се връщам в сънищата ти,
за да приседна някъде наблизо.
Ръцете ти сега прегръщат друга,
но аз ще долепя глава до плещите ти,
Защото искам да послушам пак отново,
дъха ти жив и ударите на сърцето ти.