Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 985
ХуЛитери: 0
Всичко: 985

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНебето тука е нисинко
раздел: Разкази
автор: AvakumZahof

Из цикълът разкази: ”Някои къси американски работи”. Всички лица и събития са плод на авторовото въображение и нямат нищо общо с действителността. Всяка прилика с действителни хора, имена и действия е напълно случайна.

Жегата бе адска, а спирката самотна. Запалих си цигара, после мина някакъв влак в обратна посока и отново тишина. Тя се появи от другия край. Заприлича ми на българка , нали се сещате, за този странен усет ? Казах ме си по едно „Хай” и пак млъкнахме.
Реших да се обадя на сестра си, тя рядко вдигаше телефона, щото по- големият й и по-тъп брат освен да хленчи за друго не го биваше, а и тя си имаше мъж други проблеми и силата да не циври на роднини и приятели. Оставих й съобщение, а новата ми позната се хвана.
- Българин ли си ?
- Да, нали за това се обадих, да се разпознаем.
- А ми от къде си ?
И се почна:…… била от ……………, сега гледала две руски деца. В България имала син. Работел като съдия, мъжът и бил пенсионер.
- Много им помагам и апартамент и кола купих на сина,и сватба му направих ,сега правя основен ремонт на къщата, ама още малко и се прибирам, стига толкова, 10 години не са малко!
- На истина не са малко. – над нас прелетя самолет – Eто, гледай някой ден и ние ще се качим на някой такъв и сбогом Америка.
- Не си ли забелязал, че тука небето е нисинко ?
- Ай де бе ?
- Ами да гледай колко ясно се виждат самолетите, в България не е така.
- Ама то това е защото те тука кацат, ей го къде е летището.
- Не, не е така, тука небето е нисинко !
После дойде влака, голям, двуетажен, метален и блестящ като консервна кутия, странна и чуждоземска.

_____________
Авакум ЗАХОФ
е анонимен автор от широките Илинойски поля. Единствените данни за подобен човек намираме в книгите на Андрей Гуляшки. Последното приключение на Авакум Захов казва : „Авакум изчезна. Експедицията стигнала до индийската граница, после доближила китайската граница и там Авакум изчезнал. Когато дошло време да се връща, не се завърнал. „ Вещи критици на българската проза и емигрантска словесност утвърждават , че това е именно същия Авакум.


Публикувано от Administrator на 27.01.2011 @ 11:01:05 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   AvakumZahof

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4.66
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 06:05:50 часа

добави твой текст
"Небето тука е нисинко" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Небето тука е нисинко
от djungla (radeva@gyuvetch.bg) на 29.01.2011 @ 17:51:10
(Профил | Изпрати бележка) http://djungla.blog.bg/
привет от мен, разказът ми хареса