автор: antoan1antoan

Сънувам всяка вечер скорпиони.
Пустинята изгаря мойта плът.
В наметката ми люто вятър свири.
Камилите около мен вървят.

И крачат бавно хора и животни.
Керван. Нагъва се като боа.
Пътувам редом с голи монахини...
Евангелието държа в ръка!

Отново постя и молитви пиша.
Жадува истината мойта кръв.
С камшик лекувам страсти и зависимост.
Разстрелвам аз поредната мечта.

Говоря всяка нощ със птици.
Защото никой друг не ме разбра.
Прегръщат ме пророци разнолики.
Посяват семе в счупена душа.

С коравата Инерция сме в схватка.
Кървава. До сетен дъх. До смърт.
И гълтам думи, смесени с отрова...
Опазвам късче от скрижалите на Бог!

През истини солени преминавам.
И грозни клетви алчно ме кълват.
Дали съм принц сега, или пък просяк?
Въпроси сухи в моя сън валят.