Да беше мирис на тамян. Но не на свещи.
Които с мрака оправдава. А е тъмен,
дори , когато имитира нежност,
а аз се правя, че добре ме лъже.
Не ме съдете. Той не вярва в Бог.
И в себе си не вярва. (Тук е страшно.)
Не иска светлина. А само восък.
Поредният Икар. Проклел крилатите.
Проклел ги, но поискал като тях
да се разхожда нощем по небето.
Да му се смея ? Но на мене ми е жал.
Той не заслужи даже и ръцете си...