автор: nikoi

И уж не много ниско съм родена,
а в ниското се спуснах да живея:
от стъпките ти пия всяка нощ,
когато във кошута се превръщам:
преследвам те, ловецо на кошмари,
изскубнал всеки болен страх от мене.
Изгубвам пътя си. Не те намирам.
Гората вече просто не е същата.
Аз знам, че ще отгледам и родя
болнави стихове. И нищо друго.
И ще ги изоставя на света,
откърмила тъга вътреутробно.
И цял живот мечтала за високото
кошутата ще стане пеперуда
и ти ще тръгнеш може би след нея
подобно спомен или смърт подобно.