автор: antoan1antoan

Всеки изгрев - като ново раждане.
Всеки залез - пътят извървян.
И тъга и малко щастие...
дори любов ще срещнеш в своя ден.

Не спирай! Вдъхновявай се.
И още... и копнежи, изтъкани от мечти.
Сълзи красиви, в очите... знам, ще има.
Претвори ги във звезди!

Вселената от цифри моят дом е.
Реалните симфонии са твойта страст.
Нека не угасват!

A стиховете сестро, ненаписани,
ще озаряват тази дружба...
лунната пътека - между нас!