Време ли е вече
змийската отрова
да изпия,
с крехкото си тяло
греховете да покрия.
Знам ли пътят
накъде се вие,
с тази твоя обич
светлината да открия.
Знам ли кой,
къде ме чака,
някъде залутан
в мрака...
Дива ярост за утеха
пак ме мъчи
с длани свити
в юмруци...
Време ли е вече
края да позная?