автор: pontis

Винаги съм искал, да го напиша.
Като начало.
Като апотеоз. Сълза или усмивка,
неопределено, ей така.

Като това, което съм.
Или което е (не)(до)изказано от друг,
Но (аз) съм споделил.
Пропуснат миг, навярно.

Като движение, и като сбруя.
Обливаща душата.
Като цигарен дим,
като картинка или като проста примка.

Като прищракване във обектива,
когато няма пръст върху статива.
Прищявка.
Безпощадна, като смъртта ни, вероятно, пряма.

А всъщност жива и малко след това.
Като превратност, в любовта. На границата. Изтрита с креда.
Игра на думи, и на желания,
помежду тези три неща.

Или залагане, когато се върти,
случайно ускорена, от силата на триене,
Безкрайната,
на колелото. Самота.