От мен ли се скри усмихнато лято,
дяволито зад хълма намигаш напук,
но ето го слънцето по цигански златно,
все още смешинки посява ни тук.
В морето оглежда се, усмихва се палаво,
закачливо наднича зад облакът син,
сякаш детенце пакост направило,
скрито виновно зад старият скрин.
Ще чакам да дойдеш отново усмихнато,
с усмивка на влюбено, младо момче,
с чар на девойка нежно притихнала,
с чуруликане весело на сиво врабче.
http://www.youtube.com/watch?v=tv6l1LaP-yo&feature=player_embedded