автор: nikoi

През две безсъния във трето, дето къщите са все отключени
аз ще залостя своето единствено имане
и от очите ми надолу ще заслизат бели вироглави ручеи-
курбан на жаждите ти осолени те ще станат.

И щом земята до последната ми капка ги излочи
аз ще подам ръката си, от стискането синкава,
а ти ще гледаш изумен как от юмручето ми ще изскочи
една добра и бавна едноточкова калинка

и ще се смееш сигурно, и ще се смееш до забрава,
с очи следящ нестройния вървеж на моята зестра.
А там, където къщите са все заключени аз ще оставя
юмручен белег по невярата в едно вълшебство..