автор: Atavism

Когато се посипаха снежинките
това за нея бе подправката на зимата.
Появява се искрицата в усмивката й
като миниатюрен изгрев над капка роса,
а всяка твоя глътка хладен въздух
буди желанието за топлината
на ръцете й, скрити в пуховете,
която да потича парещо във теб.
Дори когато ръка за ръка в снега
стъпваме в следите на влюбените
и тя се отскубва и тръгва редом
до тях, за да я има тръпката от третия.
Както при трите коня теглещи шейна
през пропукващия кристален безкрай,
следвайки страстта й и любовта
на снежинките водещи ни там
където сластно бяла е нощта,
където никоя звезда не спи.