| Катя ми казва: – Опиши София. Аз я гледам в недоумение. Катя Ерменкова пак ми повтаря: -- Опиши София, ти си талантлива. Коя София, Кате ? – я питам аз. - София, в която 7 години мия чинии и чистя тоалетни. Тази София ?! Вулкан от мъка, жал, мизерия изригва в мен. Хиляди, хиляди, безброй, милиони измити чинии. По 600 на вечер, по килограм и половина всяка една – един тон на вечер. И още толкова вилици, лъжици и ножове. И още толкова тоалетни. Това е, Кате за мен София. И студ. И глад. Ти някога гладувала ли си? Но не ден, два, не седмица. А цели месеци. Години. Дори без хляб, със зелени сливи и черници от софийските дървета, когато ги има. Зъбите ми окапаха. От глад...от страх...от безизходица. От нечие безумие. Душата ми окапа. В оня студ, на оня таван, в онова мазе. Изгних.
Няма ме. Само оня парцал с дългата дръжка е в ръцете ми, с който миех ресторантите и кухните. И кошмарът. Кошмарът от Ада. И сълзите ми. От сутрин до вечер. От вечер до сутрин. И пак наново. Ти някога мъкнала ли си железа по софийските улици – за лев - два. В ХХI век, с таланта, ти, която казваш, че го имам. И буркани – за 3, за 4 стотинки, наравно с циганите. И кашони. Какво да ти опиша? Унижението в собствената ми държава. Това, че за 7 години не съм си купила дори и един чорапогащник. Дори и един чорапогащник. Месеци, в които и 15 стотинки не съм имала, дори за дамски превръзки. 15 стотинки. Късах едни големи и дълги парчета тоалетна хартия, нагъвах я, нагъвах я плътно и я пъхах между краката си. Минавам покрай фризьорските салони и гледам като куче. Вися по студените спирки в най-големия студ с ученическите дънки на дъщеря си. И с нейната грейка. Или вървя по 2 километра пеш на отиване и на връщане от работа...по нощите... Обичките на ушите ми? Как греят. Любимите ми. Тях ги няма вече. Нищо ми няма вече, Кате. Остана ми само, там, оная църква до нас. Как ли не се молех, как ли не се молех, поне да не спя на оная ръждясала пружина, покрита с една черга. Само как ли не му се молих, поне шампоан да си купя и да не си мия повече косата с веро. Как ли не му се молих. Поне зъбите си да оправя и да си издам книгата, на децата си да купя поне нещо. Как ме гледат в ръцете тия деца, когато се прибера за един ден! Кое да опиша ? Ужаса в очите ми ? Огромния ми страх от чудовишната жестокост и алчност, която съществува в хората.
Кое ?...
Стефка Галева
25.01.2007г. София
Публикувано от aurora на 24.01.2011 @ 09:16:02
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 16
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"София" | Вход | 15 коментара (15 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: София от zinka на 21.02.2011 @ 06:28:49 (Профил | Изпрати бележка) | Гняв обвит в пашкула на безисходицата...
Да можех да предложа нещо смислено...
Такива размисли у мен, понеже съдържанието надхвърля рамките на понятията ми за литературен жанр...
Поздравления!!!
... |
Re: София от rajsun на 24.01.2011 @ 09:33:31 (Профил | Изпрати бележка) | Ето я, Истината.
И Свободата на духа.
И всичко... |
Re: София от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 24.01.2011 @ 09:39:01 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Страшно е. Човек трябва да прочете нещо такова и да се кротне в мрънканията си и да се научи да се радва на малките, почти незабележими неща и на това, което има в момента.
Поздрав! |
Re: София от doktora на 24.01.2011 @ 09:39:35 (Профил | Изпрати бележка) | !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
е тук ми припомни експресивността на Надежда Д...когато тича от сергията до дома...и къде ли не!
тя е от твоят край...нищо чудно и да сте роднини.;)
Много силни страсти рисуваш напоследък, много.
...и хващат за гърлото и...не пускат лесно, Стеф.
Никос |
Re: София от ASTERI на 24.01.2011 @ 20:21:03 (Профил | Изпрати бележка) | Стеф...
Как се описва, как!!!
Жестоко е и боли!!!
Това е!
Поздрави, мила! |
Re: София от vladun (valdividenov@abv.bg) на 25.01.2011 @ 22:28:41 (Профил | Изпрати бележка) | Звучи като гротеска, но знам че не е - ако трябва да се определи стилът, по-скоро би бил постсоцреализъм...а всъщност е хроника на бездушието и безвремието, в което живеем, или по-скоро - съществуваме!
Поздрави, Стефи! |
Re: София от Haramiata на 02.02.2011 @ 13:43:36 (Профил | Изпрати бележка) | Хваща за гърлото ... Покъртително ... И ... веднага считам, че трябва да се направи нещо ...
И се сещам ...
"Ти целият скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твоите електрични глобуси всуе тъй празнично блестят..."
Надявам се лиричният герой да е решил проблемите си. |
Re: София от yotovava на 13.02.2011 @ 07:49:36 (Профил | Изпрати бележка) | При теб всичко е истинско... И не губи надежда, Стефче!
Валя |
Re: София от kalin8 (b.kalinov578@abv.bg) на 16.02.2011 @ 18:45:46 (Профил | Изпрати бележка) http://kalin8.blog.bg/ | След това...
След твоето, всички други писания са...
Имах един подобен разказ-"Музикант", но той изглежда небесно син след тези твои думи!
Поздрави за силата и майсторството!
Б.
|
Re: София от geostal на 18.02.2011 @ 19:35:17 (Профил | Изпрати бележка) | Дано повечето е художествена измислица, но че го има това по света, е вярно. Вълнуващо есе! Браво! |
Re: София от sineva на 27.02.2011 @ 11:34:20 (Профил | Изпрати бележка) | Стефче, здравей!
Поздравявам те за разказа -
истински, въздействащ , потресаващ!
Хубава неделя, мила!:)
|
Re: София от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 27.02.2011 @ 20:43:49 (Профил | Изпрати бележка) | Какво ли да ти кажа, Стефка? Че разказът ти хваща за гърлото? Казали са го вече!
Писала си го 2007г. - и сега можеше пак да го напишеш...
Мислил съм си - такива мъки, след война - има ги... Но в мирно време?
Кого да хванеш и удушиш *с голи ръце*?
Колкото до човешката *...чудовишната жестокост и алчност,...* - тя е *шлифована* през многовековната ни история.
Борба за *оцеляване*,... *място под слънцето*,... по-добро място под слънцето... *място под слънцето* - на Бермудите!!!...
Затова е тази дълга, дълга битката за:
*цивилизация, законност, демокрация... и т.н. и т.н. ...*
И - всичко е думи!
Бездушни думи, кухи без хората, които да им дадат смисъла...
Е, твоят кратичък разказ, щом има хора да го четат - НЕ Е само ДУМИ! :) , :)
;-)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
|
Re: София от na_de на 04.03.2011 @ 08:19:01 (Профил | Изпрати бележка) | Тъжно, страшно и жестоко!
Стиска за гърлото, и боли...
Незнам какво да кажа, може би в случая няма нужда от какъвто и да
било коментар.... Ти така образно си го изплакала...(((
Поздрави, Стефи! |
| |