автор: wingstofly

Някъде далеч, в края на улицата
залязват последните стъпки.
Не искам да зная защо
се случват залезите -
всички въпроси са безпричинни
в ленивите припеци на следобедите,
а всички отговори биха били
път към безпокойните дебри на мрака.
Само ме остави да се полюбувам
още малко на дългите сенки.
На дъното на джобовете
има ситен пясък от дните ни
и се забива под ноктите и боли.
Но ти върви, Любими, върви...
Нека металните отблясъци във небето
от меча, с който ще покориш света
разкъсат сърцето ми.
Дори тази улица да се превърне
в овехтяла маслена картина,
а аз - скитаща сянка без лице,
със съсухрени от ветровете очи
и прорязани от цинично примирие длани -
Върви! Не предавай мечтите си!
Прекрачи хоризонта
с необходимата доза равнодушие.
Отблясъците от битките ти
ще се превърнат в звезди!
Грохота от победите ти
ще поведе тълпи по бетонните булеварди!
Знам, идва и последната крачка
в края на тази така тревожна улица,
но ти недей се обръща, не смей!
Не ме предавай като Орфей - Евридика.
Очите ми, изгарящи гърба ти
са просто последните отблясъци на залез,
разбрал какво е любов. Прекрачи!