автор: Teiru

В сърцето ми стопи се и потече като Нил.
Смесиха се вода и пясък, вечер и утро
и печална жал в едно с гръмогласен смях се сля.
От съня събудих се,
но розови лястовици все още кръжаха в ума ми.
През прозореца погледнах - вече е ден,
ала слънцето къде е.

Panta rei и всичко кръговрат е,
отвътре или вън от кръга си?
Дъгата цветна не е веч, а сива
и момичето момче не става изпод нея.
Вървиме двама - зима, лято...
но не се редуват, а живеят сите в мене.
Вратата открехната е леко,
низки гласове до мен достигат.

И надвечер звездите избягали от небосвода,
скрили се в топлия си млечен дом.
Студът омразно щипе още младата ми кожа,
но жива кръв играе тук.
Бушува и играе още червеното огнище,
пред него - малката орехова маса,
стои подвижно тя и се усмихва,
а на нея все тъй димящ и чуден
горещ чай с кубче лед ме чака.