автор: djungla

Любов не остана за третия мъж.
Защо ли
отвътре не трепва,
душата е цяла,
дори не боли,
когато оттук той си тръгва.

Любов не остана за третия мъж,
но той не разбира.
И иска любов.
А в мен ми е чисто –
не трябват сълзи. И смях не ми трябва.
И... нищо.

Любов не остана за третия мъж –
а другите двама как пиха от нея...
Аз чашите пълнех без мярка – така,
че от любов да полудеят!
Наливах догоре, пияна с тях бях...
И луд бе животът ми с нея –
раздадох я всичката моя любов,
сега без любов ще живея:
не пия. И рядко се срещам с мъже...
А третият – как ли се влюби?!
Любов? За какво е –
не помня, не
(и спомени даже не са ми и нужни).

Любов не остана за третия мъж.
А той си я иска!!!
Пътеки изравя към мойто сърце.
А в мен ми е чисто