автор: vicont

В своя порив Амур ме прониза
и в сърцето ми прати стрела.
Бе инфарктно, почти като криза,
в мен бохемът присвива крила.

С онзи полъх копринен на бриза,
който гали пламтящи тела,
аз прилепвам по теб като риза,
с нежна ласка от мъжка ръка.

С парещ дъх ветровете ще паля –
сто огнища, горящи в нощта...
ти си клада... аз огъня галя ,
суха слама е в мене страстта.

Изгори ме, аз пепел ще стана,
нека тлея – жив въглен в плътта.
Сол сипи ми на прясната рана,
но до мен остани - до смъртта!