автор: ch

Тя е толкова крехка и нежна – но някак успява,
да завихри света и с очите към мен да го тласне -
да затрупа сърцето ми – с тонове, тонове лава
и стотици искрящи слънца от косите да тръсне.

Тя открива усмивка и мъдрост и в лошите думи.
И разбива ги в смях на парченца – направо в стената.
Тя от слънце и нежност – излива греховни куршуми
и ги праща със поглед – дълбоко, дълбоко в душата.

Тя обича по залез да вдишва лъчи от живота.
Да танцува с морето спокойно през босото лято.
Да отпива дъжда нов от бисерна мида с охота
и с мечтите на вятъра топъл да бъде във ято.

Тя се крие в очите на плаваща в тъмното птица.
И във нейните мисли – отразени звезди във реката.
И не знаеща страх – пак се влива във мойте зеници
и се пръсва на хиляди болки навътре в душата...