автор: bundyo

Мостът разбит проскърцва под нея,
болтове стенат от боси крака,
в облаци прах чернокрилата фея
пристъпва сред океан от ръжда,
малки островчета сивкава пепел
и брегове от строшени стъкла.
Вятърът свири във мъртви дървета,
поклащайки скърцащи сухи стъбла,
ръждиви дворци сякаш стигат небето -
исполини с рушаща се сива снага,
а по пътя постлан с кафеникава плочи
тя върви уморена, с прибрани крила,
със склопени очи, но готова да скочи
да разкъса с жест реалността
като съшита от парчета минало,
да я захвърли в придошлата река
от отломки бъдеще изстинало
и изправена да срещне сблъсъка
със мощта на години пустеещи
и само вятърът ще чуе съсъка
и ще подхвърля перата й тлеещи.

18 януари 2011 01:40 часа