автор: nellnokia

Не ми играй по свирката, юначе,
че тя е свирка луда-полудяла,
от девет планини водата влачи,
ручù и тътне – халите събрала.
Недей ситнù. Не се опивай лесно
от трелите, влетели отдалече,
че думите игриви в мойте песни
от чèлото ти в пот се стичат вече.
И тази бяла риза, що развяваш,
и погледът ти луд за сто гидии...
Не ми играй по свирката – не ставаш! -
хорото ти е пуста халосия...
Опасна е свирнята, не за всеки.
Върви си там... Отивай си навреме.
Мери си бавно козите пътеки
и се не връщай, Дявол да те вземе!
Ех, разлюля земята на подскоци -
ръце размяташ, кърпи... Вече зная.
Чевръст си виждам – ръченùк си просиш...
Ще взема май и аз да заиграя.
Ей тук, в полето, пояса си стягай -
цървулите да слепнат с ходилата,
но ако ти не стиска, бързо бягай
щом заручат небето и земята!
Че ръченùк* от двама се играе -
сред житните ръкойки, в маранята...
Хорàта са за тоз, що дом не знае
и чужди булки тайничко премята...
Затуй играй или върви си вкъщи -
ручилото на гайдата не трае,
сам Бог отгоре гледа и се мръщи...
Дали не иска мен да надиграе?


ръченик* - ръченица (Добруджански, Варненски ръченик)
Народен танц, характерен за региона на Добруджа и Варна. Играе се под съпровод на гайда и тъпан, от двама партньори един срещу друг