автор: snowking

То
може да е
от много думи,
но и от малко също.
И многото,
и малкото
еднакво бързо
стопяват се
във празнотата.
Сред милиарди стихове
единствено е то
опразнено
и само по това се отличава
от всички минали
и бъдещи.
То,
празното стихотворение,
напразно пише се
и се чете напразно,
затворено във себе си...
Защото
не се разтваря празнотата
на друго място,
освен в самите нас.