автор: rimpo

Аз те чаках толкова дълго и страдах,
бях самотен, но духом не падах.
Знаех, че пак ще те видя пред вратата ми спряла,
уморена от скитане, слаба и вяла.
Ще кажеш:"Здравей, искам при теб да се върна!"
и ще очакваш навярно да те прегърна.
Ще се разплачеш, съзнала, че си сгрешила
и ще бъдеш с мен разбираемо мила.
Ще поискаш да влезеш и точно тогава
ще ти кажа:"Късно е!Вече нищо не става!"
Ще затръшна вратата и ключът ще изщрака,
за да се върна в стаята, където друга ме чака.