 |  Погрешно мислиш,
ако мислиш,
че писането те спасява
от болката,
натрупана у теб.
То само те разсейва
и за малко,
а после пак си мислиш,
че умираш,
че няма как да издържиш.
Но има как.
Душата
е единствена, която
тялото крепи.
По-издръжлива е
от него
и неслучайно го напуска
последна.
И даже след надеждата
отива си душата.
Там някъде отива
самотна и безсмъртна
в очакване на оня миг,
когато
с друго тяло ще се слее
и доброто в нея,
останало от тебе,
ще го подкрепя
до следващия край.
Публикувано от alfa_c на 15.01.2011 @ 12:20:27
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 2
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Посветено" | Вход | 7 коментара (15 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Посветено
от ASTERI на 15.01.2011 @ 12:40:02
(Профил | Изпрати бележка) | Погрешно мислиш,
ако мислиш,
че писането те спасява
от болката,
натрупана у теб.
То само те разсейва
и за малко,
а после пак си мислиш,
че умираш,
...
колко много истина...
поздрави! |
Re: Посветено
от snowking на 15.01.2011 @ 13:13:44
(Профил | Изпрати бележка) | Трудно се умира за истината, толкова трудно, колкото и да живееш с нея...
Лек да е денят ти, ASTERI! |
]
Re: Посветено
от snowking на 15.01.2011 @ 13:18:41
(Профил | Изпрати бележка) | Вероятно защото сме мислещи и мислени от други, и така... До следващия край.
Хубав ден, Secret_rose! |
]
Re: Посветено
от mi_me_to (mi_me_to_86@abv.bg) на 15.01.2011 @ 13:15:33
(Профил | Изпрати бележка) | "до следващия край" - хареса ми...
Поздравления! |
Re: Посветено
от snowking на 15.01.2011 @ 13:22:15
(Профил | Изпрати бележка) | Харесва ми, че ти харесва, Мi_me_to... :)
Слънце в душата ти пожелавам! |
]
Re: Посветено
от ulianka на 15.01.2011 @ 14:11:35
(Профил | Изпрати бележка) | "Погрешно мислиш,
ако мислиш,
че писането те спасява
от болката,
натрупана у теб"
_________
Привет, дойдох да споделя, че не съм съгласна с този куплет.
Писането спасява и лекува, както спасява и лекува четенето.
И със предаване на мисли и със възприятие на същите /било в писмен или устен вид/, човек се променя, превъзпитава, извисява и т.н и т.н...:))
Но за прераждането / макар и не в този вид, който ние мислим/, напълно споделям:) Поздрави! Усмивки!:)) |
Re: Посветено
от snowking на 15.01.2011 @ 14:39:55
(Профил | Изпрати бележка) | Няма лошо да не си съгласна, Ulianka... ;):)
Аз държа на своето мнение, а именно, че писането и четенето само ни разсейват и то за малко, а за спасение от болката, натрупана у нас, е нужно много повече... Що се отнася до промените, превъзпитанието и извисяването ни. това е още по-дълъг процес и то с неизвестен край. ;):)
Усмивките ми за теб и поздрави от планината! :):):) |
]
Re: Посветено
от snowking на 15.01.2011 @ 16:03:38
(Профил | Изпрати бележка) | Да, приятелю! Така излиза...
Поздрави, ANG! |
]
Re: Посветено
от mariq-desislava на 15.01.2011 @ 18:07:18
(Профил | Изпрати бележка) | | Писането запълва множество празноти, поне при мен е така.:) Ти пишеш красиво и дано не замлъкнеш отново за година и нещо, както преди. |
Re: Посветено
от snowking на 16.01.2011 @ 07:20:17
(Профил | Изпрати бележка) | "Писането запълва множество празноти, поне при мен е така.:)"
Деси, не само при теб е така. При Ulianka е почти същото и при други навярно... Специално за теб, за нея и за всички, споделящи тези размисли, ще е неделният ми постинг.
Благодаря ти за коментара, Деси!
Не искам да пиша красиво, а вярно, но пък да мълча красиво...;):) |
]
Re: Посветено
от merry_popinz на 16.01.2011 @ 12:46:58
(Профил | Изпрати бележка) | Съгласна съм с Мария Десислава.
Писането помага много,
помага да излееш болката си, страховете си, отчаянието...
Помага ни да продължим.
То е сякаш плачът върху нечие рамо,
изхвърлящ негативите ни,
крещящо,
търсещо отдушник...
Поздрави! |
Re: Посветено
от snowking на 16.01.2011 @ 15:30:48
(Профил | Изпрати бележка) | Мери Попинз, понеже за съгласните с Мария Десислава е неделният ми постинг, за мен ще е удоволствие да коментираш и там. Още повече, че с майка ти Памела Травърз се знаем от детството ми още...;):);)
Докато изливаме болката, страховете и отчаянието си, можем спокойно да се удавим в тях, а не е здравословно и затова казвам, че писането не помага, Мери Попинз...
Усмивки! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 844
ХуЛитери: 3
Всичко: 847
Онлайн сега:
