автор: angar

Вчера на пазара,
една баба стара,
с една моя книжка приближи:

- “Ние любим баби
и ги правим млади!” –
туй си го написал ти, нали?
Хайде да те видя
истина ли пишеш –
аз съм баба Мара, докажи!

Тюх, да се не види!
Как съм го измислил!
Господ право казва: “Не лъжи!”
Истината казвай,
за да нямаш грижи!
От лъжите стават всякакви бели!

В тялото – ликьорче,
а в лицето – бира!
Може би с перука? Може би е с грим?
Бе какво ме спира –
веднъж се умира!
Хайде, рекох си, да проверим!

- Даже и със думи,
даже и пред чашка,
не изричам никога лъжа!
Щом съм го написал,
значи че е вярно -
аз на стиховете си държа!

Ние любим баби
и ги правим млади,
само че на тъмно, през нощта!
Но, ако не вярваш,
в плевнята да идем –
да опитаме и през деня!

После се забравих
и не знам що правих,
но когато съм се освестил,
вместо стара баба -
до мен булка млада!

Боже, вярно съм я подмладил!