автор: hilsonkeri

Светът е изменения – неоспорима истина. Всъщност почти няма нещо, което да е константа. Менят се чувствата ни, променят се възгледите ни, заменяме приятелите си, несигурни сме в мечтите си ...А от какво се състои нашият свят? Този, в който само ние се доверяваме? Не е ли от изброените неща?
Светът, разбира се, може да бъде погледнат и от друга гледна точка. Тази, от която го гледат учените, изследователите, снобите – общо взето скучните хора. Ако ги попитаме какво за тях е светът, с какво се е изменил той в последните сто години, те ще започнат да ни засипват с ‘увлекателни’ истории за разместването на земните пластове след земетресението в Азербайджан, за глобалното затопляне и за алтернативните начини за получаване на енергия ... Да, но на нас не ни се слуша за това! Чували сме го безброй много пъти, не ни е интересно, а и животът е достатъчно труден, за да обременяваме съзнанието си с тези ненужни информации. Затова предпочитаме да се опитаме да избягаме от релаността чрез въображението си. Ние, романтичните души, не смятаме, че Марк Аврелий би бил удовлетворен, ако разбере, че думите му са изтълкувани по този буквален и нелеп начин. Затова нека сложим другия чифт очила и погледнем пак на света....този път по друг начин.
Бонбони, сладки, близалки, дъвки с вкус на ягода...Ето как виждат света децата (‘бъдещето’, както ни наричат пак онези отегчителни хора, на които посветихме толкова редове по-горе). Свят, изпълнен с надежди и невинни чувства, очаквания и любопитство, магия и вяра в детски приказки ...Къде е изменението? Ами, то идва след няколко години всъщност.Като пораснем. Надеждите се превръщат в неоправдани очаквания, невинните чувства в действия с определена цел (в света на големите няма нищо случайно!), очакванията се превъщат в разочарования, любопитството в знание и скука, магията в даденост, а колкото до детските приказки...стигаме до извода, че те си остават само там в книжките с цветни картинки, а щастливият край – в последния абзац на приказката.Дали чичо Марк е искал да ни каже това? Ако е бил на 5 може би, но се предполага, че изказвания от този род се правят на една по-зряла възраст.
Нищо де, имаме още възможности. Светът може да бъде видян и от един друг ъгъл- този на странните хора, които в последно време срещаме все по-често, казват им – астролози, магове, врачки и други. Те виждат света като нещо сътворено от сили, които не можем да контролираме (не се има предвид Бог). Нещо извънземно, свръхестествено и необяснимо от нас простосмъртните. Вярват в магии, кълба, карти, пендари. Постигат нестандартния си външен вид чрез точки между веждите, дълги ярко червени нокти, цветни кърпи и строг и недоверчив поглед...Ще кажете, че какво им е на тях?Какво се изменя? Светът е такъв, какъвто го виждаме ние, нали така? Ами, изменението идва, когато лекарите им поставят диагноза. Самите те започват да се съмняват във виденията си, способностите си и се смущават от сочещите към тях показалци. Ето как светът се изменя, не е същият вече! Ако Марк Аврелий е искал да ни каже това и аз току-що му поставих диагноза – съжалявам, нищо лично.
И накрая какво излиза? Учените приемат света и измененията му буквално, децата по един съвсем друг, точно противоположен на учените начин, магьосниците ли намират златната среда? След всичко това идва ред и на моя възглед.
Моят свят е в мен и извън мен. В мен са мечтите ми, чувствата ми, стремежите дори разочарованията, болката и огорчението. Извън мен е светът, който ме заобикаля. А аз съм се постарала да ме заобикаля това, което обичам. Семейството ми, приятелите ми и нещата, които ме правят щастлива. Клиширано, но клишетата са такива, защото са истина и са често споменавани от нас. Относно човешкият живот – да, той е виновникът за нашите възгледи. Всеки от тези хора, които споменах има причина да е такъв, да вярва в нещо свое и да има тези схващания за света. Те не са се родили с този начин на мислене, събитията изградили живота им са спомогнали за разбиранията им.
Да се опитваме да разберем когото и да било е безсмислено. Всички сме различни, уникални и никой не е в състояние да промени възгледите ни, защото не е в състояние да промени живота ни, който ни е направил такива.Изборите, които правим в живота са си само наши-в какво вярваме, на какво се надяваме, кого обичаме, та чак до там какъв шампоан си купуваме.Никой не може да ни внуши друга идея, никой не може да промени предпочитанията ни.Което си е даденост, си е даденост.Защо продължаваме да се съдим взаимно?