Аз не разбирам думите на птиците
и на листата
и на никое създание
езикът на света е непонятен
аз зная само трудния език
на тишината, дето е мълчание
и хората ме гледат изумено
и със очи ме сочат отдалече
те вероятно чувстват, че във вените
аз нося зима
и мъгла
и вечер
аз не разбирам другите езици
но ти ще ме научиш да говоря
да
бавно ще ме разтопят зениците
на твоите добри очи
и хората
ще приближат
и мисъл ще оставят
до ниската врата на настоящето
а бъдещето няма да забрави
да ми роди и да отгледа глас
и ще разбирам всичките езици:
на всяка дребна твар, на всеки спомен
когато твоите добри зеници
мълчанието ми
в сълза
разтворят