Яхъра на времето зимните хали
отварят към спящия свят…
Препускат ветрища, надули кавали
и снежни гирлянди валят…
Шейната на спомена грабва ни с тебе –
в шпалир от ледунки летим…
И с бяла магия, и огън вълшебен
в сърцата си обич творим…
Преследва ни гордата Снежна кралица,
но в миг се стопява от яд…
Не ù е подвластна свободната птица
на нашия влюбен отряд…
От погледа твой и зениците мои
снежинки лъчисти искрят…
И нека ветрища се вихрят в усои,
сърцата ни топло димят…