Колко ми липсваш
само ако знаеш.
Всяка вечер стихвах
и за тебе си мечтаех.
Как ще дойдеш да ме отведеш,
как все още ме желаеш.
Но ти само сърца крадеш
и избягваш. Без да се каеш.
Но това не ми пречи
да си те жадувам.
Нищо, че не знам къде си,
аз си те сънувам.
И там, в сънищата
и ти ме обичаш по същия начин.
Там кръстосваме пътищата
и смело, и влюбено крачим.
Но дойде време вече
аз да се пробудя.
И спомена сърдечен
далече да прокудя.
Да се радвам на реалността,
щастието да намирам навред.
Да прогоня склонността
си да прощавам все на теб.
И мисля, че ще съумея
с тази трудна задача да се справя.
Щастливо ще да се засмея
и в бъдещето розово ще се отправя.