автор: VECNO

или наздравица наместо помен...
(на баща ми)

Гори свещичката. И виното пламти.
Ръцете ми отказват да начупят хляба.
Поменът е забранен във тия дни.
Затуй реших да е наздравица...
Гори свещичката. И въздухът пламти.
Е, вдигай чашата небесна.
Как можа да си отидеш
точно на Богоявление?...
Или пък Господ много те обича,
щом в този ден те викна...
Още помня слънцето – с лъчи
като недописан смачкан лист...

Аз ли? Добре съм... Понякога мисля за „Там”...
Студени ми са малко нощите...
А домът ми прилича на храм,
ограбен от брадясали спомени...