автор: luna

Когато те открих,
препънах се
в измамния ти вятър,
изтекох си очите -
да те гасна.
Преплувах
подивялото ти лято,
във теб се преродих,
но не пораснах.
А после
се опитах да се слея
с греха ти пърхащ
в залеза на дните.
Завърза ме с прегръдка.
Как более
сълзата в мене,
че не те доскитах.