Духът е този,
който ми казва
"Стани!",
а душата ми
плаче.
Днес съм тук,
а утре-
твърде
далече, нали?!?
Днес ме удрят.
Душата боли.
Но Духът ме
подканя-
"Стани!"
И вървя.
И летя...
А душата ми
пее
и
плаче.
Привет, Anonymous » Регистрация » Вход |
|