Гробовете са още неразлистени.
Там догодина ще цъфтят кокичета.
Прерязват силно осъзнати истини,
боли от ампутирано безгрижие.
Страхът е сянка, дебнеща зад ъгъла,
обвита камуфлажно в безразличие.
Идеите отдавна са изгубени
сред лабиринт от криви отражения
Поддържан с арогантна наглост ужасът
тече опияняващ лудо вените.
Кошмарите, недопустимо истински,
очи са на жена, разстрелваща деца.
Обвива тиха привечер гробовете
с носталгия по пропиляно бъдеще.