Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Всяка сутрин слизах до магазинчето за закуски “Фурната” и купувах едно и също: – Пет банички с топено сирене, моля!
Момичето не ставаше за търговка. Не се усмихваше. Не говореше. Не поздравяваше нито на влизане, нито на излизане. Ясно беше, че тук е на заплата. Вероятно не й даваха процент от оборота и й беше все едно дали ще си купя от нейните банички или ще намажа препечена филия с масло за закуска.
И бледото й лице, и омазнената й руса коса на конска опашка, и тънките й, безцветни устни под евтините очила можеха да минат без мен и моите лев и седемдесет стотинки.
Два пъти (не че е хубаво дето помня точната цифра, когато съм била любезна) се опитах да развия целофана на гримасата й, за да ме лъхне истинският й аромат. Можеше да мирише на лимон, на момини сълзи, на дълбока вода, на каквото и да е. Момичето обаче не ми позволи.
– Добро утро! – поздравих аз първия път, но тя не ми обърна внимание, заета да подрежда тавите с черни, омазнени дъна.
По принцип нямах навик да поздравявам първа в магазин, все пак аз съм клиентът, но понякога ми ставаше неудобно от тишината, която ме обгръщаше на влизане.
– Не Ви е лесно тук, колко работа, а и хората все гладни… – продължих от неочакван и за мен изблик на приказливост.
След дълго мълчание, накъсвано от правоъгълните кастанети на тавите, тя отвърна:
– Топеното сирене свърши. Трябва да си изберете друго.
Внезапната пролука в целофана ми показа, че ме е забелязвала. Знаеше навиците ми, но това очевидно не беше достатъчен повод да е по-общителна.
Вторият път (помня деня понеже получих по куриер една антикварна книга, която дълго търсех и бях много радостна) заговорих за времето, за предвижданите горещини в края на лятото. Но момичето си остана нямо. Сложи (без да съм поръчала) петте банички в плика и само попита:
– Друго ще има ли?
Очевидно нямаше да има. Целофанът и този път си остана цял, но ми се струва, че ароматът под него беше кисел. Лимон или оцет – това беше въпрос само на интерпретация.
Отсъствах за осем дни и половина от дома. Когато на следващата сутрин влязох в магазина, ме стресна топъл, любезен глас:
– Здравейте! Как сте?
Гласът беше на момичето, но момичето го нямаше. На негово място стоеше мило създание с красива червена кърпа на бели точки, които прибираха пухкави руси коси. Тънките устни и грозните очила отсъстваха, а вместо тях две очи ми се усмихваха:
– Пет банички с топено сирене, нали? Тъкмо ги извадихме…
Завъртях глава като неуравновесен човек. Трябва да има предупреждения за клиентите в такива случаи, нали? За какво е тази комисия за защита на потребителите! Ами ако клиентът получи инфаркт от внезапно връхлетялата го любезност?
Сянката зад гърба на момичето показа на застиналите ми мисли защо глаголът “извадих” внезапно беше сменил числото си и се бе превърнал в “извадихме”. Причината беше стройна, със загорели ръце и здрави бедра в избелели черни джинси. Носеше чиста фирмена тениска (както впрочем и момичето), кожена каишка на дясната си ръка и няколко амулета върху добре оформените гърди. Честно казано броят на амулетите и пъстроцветните нишки, на които бяха закачени, бяха доста лековати за моя вкус, но какво пък… Можех да ги преглътна.
В името на разкъсания целофан и изсипалата се оттам внимателна продавачка можех да преглътна всичко. Междувременно причината за промяната подкачаше нещо момичето, а то се смееше дълбоко и заоблено. Смееше се! В носа ме блъсна миризмата й, като внезапно поднесен под носа ми тестер с парфюм на промоционална цена.
Миришеше на дълбока вода, нямаше никаква киселина... Дъх на мускус от цъфтящи виолетови водорасли, смесен със синьо-зеленото ухание на подводен пясък и свежестта на напечена скала по залез се носеха от тялото й. Красота! Беше разцъфнала! Мъжкото присъствие й беше вдъхнало живот, също както замразените полуфабрикати от фризера се превръщаха в апетитни късчета наслада, наречени банички.
Дали сръчността на помощника, дали усмивката на момичето или началото на есента привлече повече клиенти в магазинчето не знам, но няколко дни след това сварих опашки. Това ми докара допълнителни притеснения сутрин – не биваше да закъснявам за работа. Ето защо се отказах да купувам банички оттам. Но честно казано вкусът им ми липсваше. Затова или просто от любопитство (макар да не е добре човек сам да си признава това качество) като минавах покрай магазинчето на път за автобусната спирка се заглеждах през витрината. Момичето и мъжът с амулетите разменяха вече явни целувки край фурните. Друго не знаех, но това само по себе си беше достатъчно, нали?
Беше сряда, бях си взела почивен ден и реших, без риск от закъснение, да разнообразя деня си с любимата си закуска. Слязох до магазинчето – не бях влизала там от месеци. Имаше малка опашка. Когато дойде редът ми, момичето ме поздрави любезно:
– Не сте идвали отдавна. Какво ще си изберете?
– Пет банички с топено сирене – отвърнах й усмихнато. Щеше да бъде един хубав почивен ден насред работната седмица. – Както винаги...
– Да... – отвърна момичето с една особена тъга. – Както преди...
Зад гърба й, между печките и тавите нямаше никой. Може би беше временно, защото любезността на момичето си беше на мястото. Но нещо във вялата белота на ръцете й и завърналите се очила върху лицето й, подсказваха друго.
– Къде е помощникът днес? – запитах отривисто, с лек нюанс на пресилена бодрост.
– Замина – отвърна тя и обърна гръб.
Премести една тава невнимателно (и според мен излишно) и долната се строполи с трясък на мозаечния под. После вдигна ръка към очите си, уж между другото, и чак тогава се обърна отново към мен.
– Сложих Ви и две банички с шунка и топено сирене. Нов асортимент са, да ги опитате. Безплатно.
– Много мило – неочакваният й жест ме трогна. Взех пакета и подадох монетите.
– Благодаря – отвърна тъгата на момичето вместо усмивката му.
Стана ми жал и реших да се реванширам с малко нетипичен за мен оптимизъм:
– Ще се върне! Ще видите! – взех баничките и й се усмихнах. По мои преценки усмивката ми беше наистина сърдечна.
Тъгата на момичето се усмихна на добротата ми, но само двете усетихме това:
– Няма да се върне. Замина при жена си.
Не знаех какво да отговоря на това. В случаи на внезапно драматично споделяне от страна на непознат, човек е най-добре да си тръгне.
Когато отворих пакета с баничките у дома, усетих аромата на момичето, оставен от пръстите й по-хартията. Той беше по-силен от току-що свареното ми, прясно смляно кафе.
Миришеше на момини сълзи.
Публикувано от alfa_c на 05.01.2011 @ 21:58:22
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Внезапна любезност" | Вход | 24 коментара (57 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Внезапна любезност от anonimapokrifoff на 05.01.2011 @ 22:10:33 (Профил | Изпрати бележка) | Браво, Джой! И тези момини сълзи... |
Re: Внезапна любезност от joy_angels на 05.01.2011 @ 22:14:33 (Профил | Изпрати бележка) | Твоето "браво" на отличен разказвач е повече от ценно за мен.
Благодаря, Аноним!
Здрава и успешна Нова :))) |
]
Re: Внезапна любезност от joy_angels на 06.01.2011 @ 13:10:17 (Профил | Изпрати бележка) | Особено ми е приятно, че използва думата "увлекателна".
Благодаря, Лю!
Здрава и успешна Нова :)))
|
]
Re: Внезапна любезност от ketinko на 05.01.2011 @ 22:47:52 (Профил | Изпрати бележка) | хубаво разказана история, много увлекателна и те спира за размисъл...какво, кога и как се обръща в нас... |
Re: Внезапна любезност от joy_angels на 06.01.2011 @ 13:12:21 (Профил | Изпрати бележка) | Ще добавя само - и защо се обръща. Но ако продължа в този ред на мисли - дали пък се обръща или просто измиваме стъклото пред лицата и душата си и ставаме по-истински от вчера.
Благодаря ти, че прочете, Кети!
Здрава и успешна Нова :))) |
]
Re: Внезапна любезност от Markoni55 на 05.01.2011 @ 23:09:36 (Профил | Изпрати бележка) | ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ направо се утепа от съвършеност. то бива : да разкажеш интересна история, да я разкажеш добре и с динамизъм и даже драматизъм, да докоснеш душата като с нежни пръсти арфа - ем звук, ама не съвсем...ама и с тези момини сълзи много я направи. Направо не остави нещичко ей тъй да се заяде човек и да каже: МОЖЕШЕ ДА ПИПНЕШ ОЩЕ МЪЪЪНИЧКО! Ужасни перфекциоНАЦИСТИ се навъдихте напоследък. Отврат!
Аплодисменти и на БИС! |
Re: Внезапна любезност от joy_angels на 06.01.2011 @ 16:36:34 (Профил | Изпрати бележка) | С глас ме разсмя днес като прочетох, Маркони!
Щом го докарахме до перфекционацизъм, значи го закършихме... Обещавам да мръднем крачка назад, да не разлайваме кучетата ;)
Благодаря ти, че прочете тази история! Поздрави :)))
|
]
Re: Внезапна любезност от Markoni55 на 06.01.2011 @ 23:28:59 (Профил | Изпрати бележка) | А така! Ами ще откажете половината сайт да пишат - нидей сестро нидей! Ши съ читети някулку - ши си умръзнити! |
]
Re: Внезапна любезност от joy_angels на 12.01.2011 @ 18:14:35 (Профил | Изпрати бележка) | Че посли и ши съ смразим!
Нидей, сакън!
Крачка назад му е майката... Настъпателно заднишком! :))) |
]
Re: Внезапна любезност от Agaq на 06.01.2011 @ 08:07:18 (Профил | Изпрати бележка) | Майсторска работа, Джой!!! |
Re: Внезапна любезност от joy_angels на 06.01.2011 @ 21:11:07 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, Агая!
Здрава и успешна Нова :))) |
]
Re: Внезапна любезност от stefka_galeva на 06.01.2011 @ 08:10:58 (Профил | Изпрати бележка) | "разкъсания целофан " Когато успеем да разберем другите хора...сме ставали сто метра високи! Когато успеем да ги опишем ...?Високо, високооо...Много ми хареса! ЧНГ!:):) |
Re: Внезапна любезност от joy_angels на 06.01.2011 @ 21:14:50 (Профил | Изпрати бележка) | Не знам, Стеф, колко е високо... Това е само разказ. Измислица. Която е добре, ако ни накара да се замислим или да преживеем нещо.
Радвам се, че ти харесва и ти благодаря, че прочете!
Здрава и успешна Нова :))) |
]
Re: Внезапна любезност от joy_angels на 06.01.2011 @ 21:24:05 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за усмивките, Райсън :))) |
]
Re: Внезапна любезност от Musketar на 06.01.2011 @ 10:30:36 (Профил | Изпрати бележка) | За много години, Джой!
Би трябвало да ти кажа браво и аплодисменти за разказа, ама пак ще си включа логореята. Тази история се е случвала милиард пъти и вероятно е описвана милиони пъти. Ние в крайна сметка няма начин да си разкажем нещо принципно ново. Историята е банална, погледната отстрани /знам, че за автора тя не може да е такава, защото тогава би му било невъзможно да я напише/ - и точно тук става интересно. Защото писателите в крайна сметка разказват същите истроии, които хората си разказват в кръчмата, клюкарствайки или просто споделяйки. Само че го правят по РАЗЛИЧЕН НАЧИН. Няма да уточнявам какъв точно, но него наричаме литература. Е, този разказ "просто "мирише" на литература в най-добрия смисъл на думата. Четох го късно снощи, четох го и сега - има изречения, на които се наслаждавам заради самите тях - заради игровостта им, заради ирониите и автоирониите, заради плавността им и завършеността им. Окото ти за детайли отдавна ми е известно, но тук то е "заработило" за една по-сложна и органическа система. /Добрият детайл в прозата е като добрият образ в поезията - и 2-те са впечатляващи, но все още не правят текста цялостен. Това го казвам, защото кратките разкази - не само твоите, а принципно - до голяма степен разчитат най-вече на някакво преекспониране на детайла, на почти кинематографичното му приближаване и уголемяване. Ефектно, наистина, и близко до модерното възприемане, но бод по бод, детайл по детайл да строиш разказ, без да привилигироваш даден детайл, а всеки да е на мястото си като клетка на организъм, според мен е по-сложно./ Да не говорим, че разказите, написани през очите на наблюдател по начало съдържат опасността от скука или от прекалено залитане в посока на наблюдателя. Е - справила си се повече от великолепно - разказът е балансиран, четивен и едновременно умно написан и дори наблюдателят-разказвач се оказва ПОДУШВАЩ наблюдател. Така че от мен - големи аплодисменти и голямо благодаря за удоволствието, което ми достави.
Тъй като този разказ някога трябва да излезе /и ще излезе/ в книга, да ти кажа само, че заглавието определено не е това. Но не ми хрумва нищо засега. Не е обаче и нищо, свързано с момини сълзи. Помисли го, важно е.
И на 2-3 места има чисто технически за дооглаждане заради повторения. Пример: "...няколко дни след това сварих опашки. Това ми докара допълнителни притеснения..." Много "това"-та се събират, може да стане "...няколко дни по-късно сварих опашки..."
Само че сама разбираш - това са бели кахъри! /Заглавието обаче трябва да го помислиш/. Не знам дали горе, в началото, да не пропуснеш споменаването на дъха на момини сълзи и да го оставиш единствено в забележителния финал.
Абе майсторска работа, майсторска... Браво ти! |
Re: Внезапна любезност от joy_angels на 07.01.2011 @ 10:54:07 (Профил | Изпрати бележка) | От вчера събирам сили да отговоря на този ферман, Мускетарю ;)))
Най-напред, благодаря за топлите думи. Беше ми въобще и в частност полезно да прочета "логореята".
Да, нищо ново не можем да измислим под слънцето, но можем да се опитваме да го разкажем по друг начин. Или с други думи. Или с някой различен трик...
И понеже няма какво да обсъждам похвалите, да си река по същество:
1. Абсолютно съм съгласна за заглавието. Този разказ няма заглавие - все още. Публикувах го другаде с друго заглавие - още по-несъответстващо, после го смених с това... Да. Почти съм готова да обявя конкурс за заглавие, но нямам награден фонд :)))
2. За момината сълза. Има един "кръгов" ефект (много си го обичам този похват и ужасно често го използвам) в разказа: разказвачката още в началото коментира, че иска да усети аромата на момичето - може би то мирише на лимон, дълбока вода или момина сълза. После в разказа - тя открива в началото дъх на кисело (лимон или оцет), когато момичето е влюбено - на дълбока вода. И накрая - на момина сълза. Сиреч "изхарчват се" предвидените възможности. Но си прав, че така няма изненада. Ще мисля :)))
3. Само да си кажа - текстът в този разказ е разлят като тава за баница. Но за мен много по-интересен беше образът на разказвачката, отколкото на момичето и случващото се. Разказващият персонаж е затворен, дистанциран, изолиран във вътрешните си усещания, поради което и дребнав... Затова и мислите на "аз-ът"по отношение на героинята са такива. Всъщност, разказвачката наблюдава света наоколо много внимателно, но главната й задача е да го отхвърли.
Още веднъж благодаря! Поздрави :)))
|
]
Re: Внезапна любезност от Musketar на 09.01.2011 @ 11:15:37 (Профил | Изпрати бележка) | Ти пък не се чувствай длъжна да ми отговаряш на всички глупости обстойно. Обаче... Не ме оставя на мира тоя текст... Оказа се действително хлъзгав за озаглавяване. Четох го още няколко пъти. Не ти се меся, а кръговия ефект и аз го обичам, но в случая си затвърждавам мнението, да отпаднат момините сълзи горе и да останат като изненада на финала. Ако това не се случи, заглавието на тоя разказ, е безличното, но обобщаващо и точно "Аромати". Ако обаче се случи / и не заради заглавието/, се отваря пространство за едно друго заглавие, по което аз си падам - "Отвъд дълбоката вода"...
Ти си знаеш... Няма да ти досаждам повече! |
]
Re: Внезапна любезност от joy_angels на 09.01.2011 @ 11:20:58 (Профил | Изпрати бележка) | Несполучливото заглавие беше точно "Аромати" :)))
За пореден път мислим доста еднакво...
Проблемът беше, че с това заглавие се очаква повече от аромата на момичето зад целофана... А то повече няма.
Относно момината сълза - Варя вече ми подсказа с един коментар решение -
"Два пъти (не че е хубаво дето помня точната цифра, когато съм била любезна) се опитах да развия целофана на гримасата й, за да ме лъхне истинският й аромат. Можеше да мирише на лимон, на теменужки , на дълбока вода, на каквото и да е. Момичето обаче не ми позволи."
Това е последната редакция.
"Внезапна любезност" е израз от текста, който се отнася и до двете героини - и при двете любезността е такава, макар и причините да са различни.
Благодаря ти за тази публична дискусия, Мускетарю. Мисля, че е полезна не само за мен :)))
Ден да ти е!
|
]
Re: Внезапна любезност от varq2 (valissa@abv.bg) на 12.01.2011 @ 17:05:23 (Профил | Изпрати бележка) | Tochno na takawa reaktziq se nadqwah, Angelche! Brawo! |
]
Re: Внезапна любезност от joy_angels на 12.01.2011 @ 18:12:36 (Профил | Изпрати бележка) | ХитАрана съм аз, както казва един твой малък приятел :))) |
]
Re: Внезапна любезност от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 06.01.2011 @ 11:01:18 (Профил | Изпрати бележка) | Поздрави за усета
и аромата на майсторската ръка :)
Щаслива Нова година! |
Re: Внезапна любезност от joy_angels на 07.01.2011 @ 17:23:27 (Профил | Изпрати бележка) | Радвам се, че си тук, Ида!
Здрава и успешна Нова :)))
Благодаря ти! |
]
Re: Внезапна любезност от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 06.01.2011 @ 11:02:59 (Профил | Изпрати бележка) | Поздрави за усета, емпатията
и аромата на майсторската ръка :)
Щастлива Нова година! |
]
Re: Внезапна любезност от joy_angels на 07.01.2011 @ 17:23:51 (Профил | Изпрати бележка) | Аз благодаря, Кате!
Здрава и успешна Нова :))) |
]
Re: Внезапна любезност от joy_angels на 08.01.2011 @ 18:16:27 (Профил | Изпрати бележка) | Мъдър коментар, Ради...
Благодаря ти!
Здрава и успешна Нова :)))
|
]
Re: Внезапна любезност от joy_angels на 08.01.2011 @ 18:16:53 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, че прочете, Ева! :)))
Здрава и успешна Нова!
|
]
Re: Внезапна любезност от Limonka (danist@abv.bg) на 07.01.2011 @ 00:27:33 (Профил | Изпрати бележка) http://danist.blog.bg | С удоволствие чета всичко, което напишеш, но за този майсторски написан разказ, не мога да не те поздравя :) Като баничка с топено сирене е :) Може всеки ден да ни черпиш с такива. Няма да ни омръзне. |
Re: Внезапна любезност от joy_angels на 08.01.2011 @ 18:18:51 (Профил | Изпрати бележка) | Еех, Лайм! Да можех всеки ден да пиша такива разкази - само това щях да правя, ама не мога. По-лесно ще ми е да меся банички - това може и ежедневно да става :)))
Благодаря ти за милите думи!
Здрава и успешна Нова :)))
|
]
Re: Внезапна любезност от zebaitel на 07.01.2011 @ 08:22:53 (Профил | Изпрати бележка) | Много поезия има в прозота ти, Джой! Удоволствие е да се чете! Браво! Съгласна съм с Мускетар за заглавието, но все пак ти си решаваш. |
Re: Внезапна любезност от joy_angels на 08.01.2011 @ 18:20:00 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти за думите, Зеб! Топят се :)))
За заглавието вече си казах - честно и откровено. Моля те, прочети отговора до Мускетар.
Здрава и успешна Нова :)))
|
]
Re: Внезапна любезност от na_de на 07.01.2011 @ 19:06:38 (Профил | Изпрати бележка) | Ох, тая ,,Внезапна любезност!"
Споходи ме и мен точно днес, за мое голямо учудвне! На
Иванов ден ,но поводът е друг....!
Понякога стават чудеса:))))
За много години, мила Джой,
щастие и късмет ти желая!!! |
Re: Внезапна любезност от joy_angels на 09.01.2011 @ 11:35:40 (Профил | Изпрати бележка) | То затова й казват "внезапна", Наде :)))
Благодаря ти, че прочете! И за пожеланията - също. Да ти се връщат многократно!
Здрава и успешна Нова :)))
|
]
Re: Внезапна любезност от mariq-desislava на 07.01.2011 @ 19:21:22 (Профил | Изпрати бележка) | Два дни мисля заглавие, белким спечеля конкурса.:))) Ама всичко, което успях да измисля е "Любов в целофан", защото ми се струва, че трябва да се акцентира на любовта в заглавието и значимостта й за цялостното поведение на човек. Да не говорим, че първото заглавие, което ми хрумна беше: "Завийте ми три парчета, любов, моля.";) |
Re: Внезапна любезност от joy_angels на 09.01.2011 @ 11:37:22 (Профил | Изпрати бележка) | Ако наистина има конкурс, това
"Завийте ми три парчета, любов, моля" ще спечели абсолютно конкурса за запомнящо се заглавие, Деси!
Благодаря ти за мисленето и за прочита!
Здрава и успешна Нова :)))
|
]
Re: Внезапна любезност от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 07.01.2011 @ 20:11:40 (Профил | Изпрати бележка) | Ох... Джой!... Ах... Джой!...
ДА ТИ Е ЧЕСТИТА НОВАТА 2011...!!!(първо!)... :) , :) , :)
Досадно ще се повторя (като второ), че не чета проза...
(което, разбира се, не е вярно!)... Чета!... И още как!... :) , :) , :)
А такъв разказ, като този - твоя, глътвам като 5 годишна *отлежала Евксиноградска*!... На екс!!!
Удоволствието, даже и да ми твърдиш, че е *взаимно*, си е МОЕ!!!
Ще си позволя да се *изхвърля*(най-безобидно), че такива *деца* се раждат само при *смесени бракове* (поет с прозаик).
Само тогава *тривиална-любовна история* се превръща в такова сладко-нежно-красиво-за-четене *бижу*! :) , :)
;-)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
p.s. ... а за заглавие?... А бе, ти - обяви конкурса, а за награден фонд все ще измислим нещо!
Колко му е...
|
Re: Внезапна любезност от joy_angels на 11.01.2011 @ 20:51:08 (Профил | Изпрати бележка) | Много забавен коментар си ми оставил, Роки! Такива ги глътвам... като чаша топло ароматно кафе сабахлем (и искам още :) ).
Факт е, че смесените бракове помагат - а са и не толкова често срещани.
Заглавието още се търси, така че - заповядай. Когато и както :)))
Благодаря ти за думите!
Здрава и успешна Нова :)))
|
]
Re: Внезапна любезност от rumi на 08.01.2011 @ 15:55:31 (Профил | Изпрати бележка) | Поздрав за теб, Радост, и за тези момини сълзи.
Успешна и щастлива Нова година ти желая!
Да ни радваш и през тази година със своите завладяващи разкази и поезия! |
Re: Внезапна любезност от joy_angels на 11.01.2011 @ 20:52:54 (Профил | Изпрати бележка) | Ей, Руми! Ти си направо новогодишен подарък!
Дано си (сте) добре и се радвате един на друг!
Здрава и успешна Нова година! :)))
Благодаря ти! :))) |
]
Re: Внезапна любезност от azzurro на 09.01.2011 @ 10:40:41 (Профил | Изпрати бележка) | Браво Джой , харесах аромата на разказа ти !!!!! Поздравявам те !!!! |
Re: Внезапна любезност от joy_angels на 11.01.2011 @ 20:57:40 (Профил | Изпрати бележка) | Ааа, виж какво става като се разкъса целофанът, нали? ;)
Здрава и успешна Нова, azzurro! :)))
Благодаря ти!
|
]
Re: Внезапна любезност от joy_angels на 11.01.2011 @ 21:22:36 (Профил | Изпрати бележка) | Или като шумолене на целофан ;)
Здрава и успешна Нова, Ранобудниче!
Благодаря ти :))) |
]
Re: Внезапна любезност от sia на 09.01.2011 @ 12:09:06 (Профил | Изпрати бележка) | Знаеш, че обичам разказите ти, бих
искала да пишеш по-често...
Но защо, "в случаи на внезапно драматично споделяне от страна на
непознат, човек е най-добре да си тръгне"!? Защо!?
Любопитството ми е искрено, както и изненадата...
|
Re: Внезапна любезност от joy_angels на 11.01.2011 @ 21:27:43 (Профил | Изпрати бележка) | Защото това са нейните мисли, Стеф :)))
Вече писах някъде, че на мен ми е по-интересна "разказвачката", Аз-ът, като образ, отколкото историята. Познавам поне двама души, които "не обичат да се замесват" в проблемите дори на най-близките си. Техните образи ми бяха в главата в случая.
А честно казано, голяма част от "западния свят", към който сме се запътили, ще възприеме точно тези думи съвсем спокойно и нормално... Факт. Но това няма общо нито с този разказ, нито с въпроса ти.
Благодаря ти, че си тук! И... думите на героите не са винаги моите думи, разбираш ме, нали? Прегръдка! :))) |
]
Re: Внезапна любезност от sia на 16.01.2011 @ 11:40:35 (Профил | Изпрати бележка) | Зная, че думите на героите не винаги са
твоите, просто исках да чуя какво мислиш ти,
прегръщам те и аз. |
]
Re: Внезапна любезност от joy_angels на 16.01.2011 @ 12:48:37 (Профил | Изпрати бележка) | Знаеш ли какво предимство има напъхването в кожата на различни хора? Мисля, че е дори по-"екстремно" от работата на актьорите, защото те все пак се ръководят от някакъв сценарий. А в случая аз пиша сценария и "създавам" или "убивам" герои. Не е ли това именно "божествената искра" във всеки творец?
Твоите текстове са биографични (по-често или всички, прости, ако бъркам) и там не може да се случи това. Но пък заряда, с който са написани, е несравним с моите измислици. Знаеш ли, че те приемам като гръмоотвод, който е поел мълниите, за да сведе огромната енергия на света до нещо обозримо, понятно и ... вълнуващо. Ако не си ти, тази енергия може да ни убие.
А ти написваш текст, лишен от всякаква претенциозност, но мълнията е кодирана в него. И читателят ти изтръпва. Аз изтръпвам. И чакам следващото ти "прозрение".
С това многословие исках да те прегърна и да ти благодаря пак, че си тук :))) |
]
Re: Внезапна любезност от Rainstorm на 12.01.2011 @ 17:50:51 (Профил | Изпрати бележка) | Поздрави и от мен. Присъединявам се към коментара на Маркони. Дълбока вода си ти.;))
:))) |
Re: Внезапна любезност от joy_angels на 12.01.2011 @ 18:11:28 (Профил | Изпрати бележка) | Недей, че както не умея да плувам, закъсах го :)))
Благодаря ти, че прочете, Rainstorm!
Здрава и късметлийска Нова! :))) |
]
Re: Внезапна любезност от Vesan (proarh92@abv.bg) на 24.01.2011 @ 18:04:43 (Профил | Изпрати бележка) | Браво, Джой, разказът интригува и вълнува, а това, само по себе си вече е доказателство, че е добър. Досега те познавах само като поетеса, но явно е било едностранчиво.
Поздрави! |
Re: Внезапна любезност от joy_angels на 24.01.2011 @ 18:46:45 (Профил | Изпрати бележка) | Пописвам и разказчета, Весан. Благодаря ти за добрите думи! :)))
Поздрави! |
] | |