автор: ulianka

Моя земьо, прегърбена кòсо,
мъртвите в тебе са жадни.
Трудна за оран, мъчна за пòсев -
Бог те държи да не паднеш.

Празна си, болна си, земьо. Не раждаш.
И не кърмиш децата си с вяра.
И вадиш душа, и вграждаш.
И отново светът се повтаря.

Бог завърта кълбото на пръсти
/ все едно тегли лотария / -
Мъжка земя - той мъжки се кръсти,
Господ да пази България!

Но нали Богът /горе/ е той,
силно звучат думите божи:
Мъжка земя - издържа на бой
и щом опре в кокала ножа.

Креташ, земьо. С рана прободна.
Възкръсват хора, мъртви от жажда.
Мъжка земьо, до кръв несвободна,
обещай свободни да раждаш.