автор: elverita

Пропуснахме знойното лято със тебе,
а в нашата пролет зелена се срещнахме.
Беше по детски безгрижно щастлива,
наивна до глупост и лудо отнесена.

Далечни си бяхме когато узряваха
класовете по буйните ниви.
Други събираха златното жито
или тъпчеха грубо поляните диви.

Събра ни отново подранилата есен.
Листата й златни следите ни скриват.
Плодове, напращяли от сок и от сладост,
зажаднелите устни с меда си опиват.

Бушува във бъчвите младото вино,
тъй както бушува в нашите вени
огън, запален във пролет зелена
и лумнал отново в зрялата есен.