автор: dara33

В разрошените сенки на комините
под старите покриви на къщя,
вървях, видях, дочух, разбрах, че
има толкова очакващи ме мигове.

Под парещите огнени очи на вятъра
разнищих собствената си душа.
Намерих шаренийки разноцветни
балони, светлини и тъмнина...

Затичах се под сенките зелено- нежни
на старите красиви дървеса край мен.
Подшушнаха ми вятъра и сенките, че
има на какво да се надявам някой ден.

Усетих прилива на синята надежда.
Вълна на радост ме заля внезапно.
Затичах се навън огряна от луна.
Там някъде ни чака светло сбъдване.