автор: haboob

Ако ви кажат, че нещо е вярно какво ще си помислите?

...

Е, аз го приемам като чисто предизвикателство, защото така и не мога да предположа как ще реагирам, ако се съмнявам че ме мамят. Май е някакъв страх, не първичен като заплаха за живота, но също така силен. Много отдавна, когато исках да избягам от задачите си и да си играя, казвах наивно - "Уморен съм и не ми се прави.. това!". В повечето случаи номерът не минаваше, но понякога толкова исках да постигна своето, че ми вярваха и чувах: ".. добрe, не закъснявай!" Хубаво е да ти се доверяват, но е смущаващо да не бъдеш друго освен убедително-неподправена искреност.

Tогава се зародиха първите колебания, че истината е странно движещо се и плъзгаво нещо. Нищо като положение, качества или визия не са нужни - само някой срещу теб да вярва. После разбрах, че тя може да прилича на течен шоколад или мокро люспесто същество, предизвикваща желания между консумация и опитомяване. Доста гадничко, но поне има очертания. Сега в няколко реда се опитвам да придам лице на тази мистерия "Verita", която знам, е толкова голяма, че може да ме погълне и все пак самосъхранението е по-силно от всичко.
Сещате се за големите загадки и преиначавания, за истории които са неразкрити. Като за динозаврите и пирамидите, стари символи и социални мрежи. Не знам какво разбирам от истина напоследък, но само докато едно дете се опитва да си играе с нея, светът остава реален.
Освен ако не лъжа:)