автор: nellnokia

Аз съм твоя и всъщност не съм.
С теб съм малко свенливо момиче.
И когато посягаш на сън
тишината от мен да събличаш

онемява светът ми смутен
и снагата ми - кръшна лозница,
на небето горещо във плен,
изчервява зърна на девица…

Сякаш лятото мина на сън,
сбирах нежно лъчите ти плахи
и горях, и умирах отвън -
връзвах гроздове в твоята стряха.

А сега съм по-сладка от мед.
Щом разпукаш мечтите ми с устни
всеки миг, дълго пазен за теб
ще се слее със нощите къси

и ще плиска на яве, на сън
всяка капчица сок - лудо вино
и над чашите с празничен звън
сякаш Бог, ще се спуснеш незримо...

Ти ще жертваш момичето, знам -
ще умре като твоя любима
в заревото на утрото, там
и в студа на последната зима.