 |  Бездарна пиеса.
Слаба игра.
Загубих /ме/ си времето.
Сори – аз купих билетите и те поканих.
Ти просто прие с желание...
И виждах, че на моменти се забавляваше...
И аз се забавлявах.
Но се смеехме на различни неща...
А на мен ми стигаше да съм до теб – там в сумрака на залата, толкова близо един до друг...
И дори, като стара семейна двойка, се мръщехме на тези пред нас, които се целуваха и ни пречеха да гледаме...
Семейна двойка...
Нито сме двойка, още по-малко семейна ...
Ние сме нещо толкова неопределимо, че чак е чудно, че отидохме заедно на тази пиеса...
Двама, които търсят ...
Какво?
Един друг?
Или себе си?
Или мечтите си? Младостта си? Любовта? Нежността?
Или беше просто бягство?
Исках ръката ми да е преплетена с твоята, но ти каза, че ти е горещо...
Наистина е горещо – капки пот избиват по челото ми...
Въпреки че, този октомври е хладен...
Непривично хладен е този октомври...
Но ти каза, че обичаш и потта ми, обичаш всичко в мен, дори и потта ми...
Когато се любим, ти попиваш с устни тази пот...и аз не се притеснявам...
А сега, в сумрака на залата, се притеснявам, че издайнически капки пот избликват по челото ми...
Иска ми се да плъзна ръка по бедрото ти и да установим онова крехко единение, както когато се любим...
Даже това, че на съседната седалака има хора, допълнително ме възбужда...Иска ми се да свързваш пиесата с някакво тайнство, копнеж, стремление, нещо дълбоко наше като невъзможност и лято ...посред октомври...
А всъщност може би играта на актьорите не е слаба...
Или дори да е клише, просто пиесата е слаба, а актьорите са много качествени...
Просто са се срещнали в неподходящия текст...
Да, авторът е виновен – колко тривиална фабула – женен мъж отива с любовницата си на театър...
И когато вижда познати в залата, той се разтреперва и предлага да излязат поотделно, да се правят на чужди и на прибежки да стигнат до колата му...
До този момент, любовницата явно не си давала сметка, че свири втора цигулка...
Каква ти втора цигулка, тя даже не е в партитурата...
Или както пее един рапър –„ мене ме нема в основната схема...”
Да де, ама в един момент й проблясва, че не това е искала от живота и не това е мечтала – да се придвижва на прибежки и да играе второстепенна роля в някаква чужда пиеса...
Затова героинята си взема такси /ех, колко е еманципирана! /, прибира се в къщи и след чаша вино, сяда да пише нов текст за пиесата...
,, - Какво е победата за котка върху горещ ламаринен покрив? – Брик
- Да се задържи колкото може по-дълго върху него! – Маргарет ”
Сори, Тенеси, сори Уилямс, но не са правилните реплики...
Победата е да си плюе на петите и да се спаси колкото може по-скоро от горещия ламаринен покрив...
Някак като самоуважение, някак като цвете, някак като нищо друго на света...
Или като неправилния ден за лов на рибка – бананка...
Пиесата свършва...Публиката ръкопляска...
Ние с теб се гледаме и... не се разпознаваме...
Сори, аз наистина ще си взема такси...
Жалко, че бяхме в тази пиеса...
Или може би – не?
Публикувано от BlackCat на 01.01.2011 @ 19:03:31
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 4
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Едноактна пиеса" | Вход | 17 коментара (35 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Едноактна пиеса
от Markoni55 на 01.01.2011 @ 21:01:44
(Профил | Изпрати бележка) | | Нямах нужда от антракт, но не ми се стори кратка. Все пак аплодисменти независимо, че нямаше никой за поклона. сигурна съм че всички в залата се чувствахме особено и не ни се тръгваше толкова бързо, сякъш чакахме и другия вариант. Надявам се да има такъв и пак да ни поканиш! |
]
Re: Едноактна пиеса
от milcho на 01.01.2011 @ 21:21:56
(Профил | Изпрати бележка) | ...
Прочетох Уйлям Тенеси,
но по харесвам мене си!
:)))
Поздрав 2442!
Мия! |
]
Re: Едноактна пиеса
от mariq-desislava на 01.01.2011 @ 21:28:03
(Профил | Изпрати бележка) | | На мен ми заприлича на една книга на Самюъл Бекет, която четох преди стотина години - "Молой". Обаче, ако ме караш сега да се впусна в обяснения, не бих могла нищичко да изцърцоря.:) |
]
Re: Едноактна пиеса
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 02.01.2011 @ 03:53:16
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | ... нещо дълбоко наше като невъзможност и лято...
___________________
Проблемът не е, че котките и покривите са неизменно свързани. Не е и че на котките им липсва интелект и не занят от коя страна на покрива да застаната - на сянката или на жегата. Проблемът е, че не всеки път котката има право на избор и започва да прави компромиси - резултатът е попадане на грешни места в грешни сценарии употребяване не по предназначение или с раминаване на желанията с обстоятелствата.
Ситуация - клише; решение - клише...
Замислящ текст.
Поздравления! |
Re: Едноактна пиеса
от Mia2442 (mia2442@gmail.com) на 02.01.2011 @ 17:00:27
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/watch?v=NxBTchwLQ3g | Да, правото на избор...на котките, пък и не само...
Лесно им е било в древногръцките трагедии - имали са Богини на Съдбата и те са отнасяли всичко...
И доколко чувствата се влияят от нашите избори...
И дали понякога - при все съзнанието за грешен ход - не продължаваме в някаква изначално погрешна ситуация - нещо като нравствен мазохизъм - или пеперудата към лампата...
Въпроси, въпроси...
Благодаря ти, Плъки - голям си!:) |
]
Re: Едноактна пиеса
от ASTERI на 02.01.2011 @ 08:50:26
(Профил | Изпрати бележка) | Поздрави и от мен, Миа!
Просто са се срещнали в неподходящия текст...
Поздрави. Има за мислене...
За много години! |
]
Re: Едноактна пиеса
от angar на 02.01.2011 @ 16:34:10
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | | Дали това са правилните реплики? Да, но ако котката повече я вълнуваше перспективата. Но котката не скача от покрива - не толкова, защото й е страшно, а по-скоро защото там й е приятно. |
]
Re: Едноактна пиеса
от joy_angels на 02.01.2011 @ 17:59:55
(Профил | Изпрати бележка) | Добър прозаик си, Миа!
Хареса ми "омесването" на времената и пространството!
И - за много години! Здраве и късмет! :))) |
]
Re: Едноактна пиеса
от zebaitel на 09.01.2011 @ 19:23:22
(Профил | Изпрати бележка) | | Здравей Миа! Хареса ми едноактната ти пиеса! И решението на героинята и размислите, които поражда! Но все пак, човек трябва да попадне в различни пиеси, за да знае как да реагира! Useful experience, or perhaps traumatic... |
Re: Едноактна пиеса
от Mia2442 (mia2442@gmail.com) на 09.01.2011 @ 21:12:35
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/watch?v=NxBTchwLQ3g | Привет, Зеб - зарадва ме!:)
А не участваме ли всички ние непрекъснато в някакви пиеси - все едно дали сами ги режисираме или сме просто актьори?
,, Човешкият живот е едно много дълго изречение, пълно с неправилно поставени препинателни знаци.,,
Йордан Радичков
Успешна и творческа година, Зебайтел - благодаря ти!:) |
]
Re: Едноактна пиеса
от nellnokia на 11.01.2011 @ 21:45:31
(Профил | Изпрати бележка) | Кратка едноактна пиеса. Но я има. И в това е смисъла.
Бездарието е само подробност от сценария.... |
]
Re: Едноактна пиеса
от michi-san на 08.02.2011 @ 00:33:20
(Профил | Изпрати бележка) | | Аз отначало започнах да го чета като поезия и чак по средата се усетих,че е проза...някъде след плъзгането на ръката ти по бедрото му!!! |
]
Re: Едноактна пиеса
от sineva на 04.03.2011 @ 09:05:02
(Профил | Изпрати бележка) | Ей, Миа?!
Продължаваш да вълнуваш с разкошните си текстове?!
Много харесах!
С обич, мила!
И не те забравям!
:):):) |
]
Re: Едноактна пиеса
от sonnic на 04.03.2011 @ 09:43:55
(Профил | Изпрати бележка) | | Труден избор, наистина! Не искаш да си "втора цигулка", но не искаш да си тръгнеш и да те обсеби самотата... Това абсурдно състояние - "или-или" поражда много размисли... Но пък радва, когато някой успее да го изрази с дълбоко разбиране, дори без да даде отговор... Поздрави за хубавия текст, Мия!!! |
Re: Едноактна пиеса
от Mia2442 (mia2442@gmail.com) на 04.03.2011 @ 11:43:37
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/watch?v=NxBTchwLQ3g | Да, дяволът е не само в детайлите понякога, а в половинчатите решения или трудното им вземане...Всъщност този текст има предистория - може би трябваше да пусна първо нея - така и той може би ще стане по-ясен...
Радвам се, че беше тък, Сонник - много!:):):) |
]
Re: Едноактна пиеса
от verysmallanimal на 07.03.2011 @ 21:56:22
(Профил | Изпрати бележка) | Задъхващо! Ей така обичам - да гоня следващия ред!
(А за котките - те са истински такива само, когато са на горешия ламаринен покрив) Поздрав! |
]
Re: Едноактна пиеса
от anonimapokrifoff на 23.06.2013 @ 14:00:32
(Профил | Изпрати бележка) | | Болезнен, но интелигентен текст. |
]
Re: Едноактна пиеса
от ZAGORA на 23.06.2013 @ 17:46:36
(Профил | Изпрати бележка) | | Пиеса в пиесата!Животът не е точна наука,а интерпретация.Ако си въобразиш,че покривът е горещ,можеш даже и да се овъглиш.Не забравяй,че на тоя покрив някои пък умират от студ.Мисля,че може да има и един друг вариант.Той признава на жена си за незаконната си връзка,тя на мъжа си за същото и едно четиричленно семейство доволно и щастливо посещава театъра.В антракта мъжете пушат по цигара и се уговарят за риболов,а жените си разменят рецепта за торта.Защо толкова много обичаме да усложняваме простичките неща в живота.Какво очаква тая красавица от женен мъж?!Много си падаме по драмите шъ знайш! |
]
Re: Едноактна пиеса
от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 09.04.2017 @ 08:52:09
(Профил | Изпрати бележка) | Къде в това далечно минало - забих се?
Ами - Цурка ми липсва... Много! :) :) :) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14145
Онлайн са:
Анонимни: 496
ХуЛитери: 5
Всичко: 501
Онлайн сега:
