Понеже напоследък е модерно да се прави равносметка, реших и аз да се включа:
През последните ДЕСЕТ години животът ми беше като колумбийски/турски сериал; случиха ми се най-хубавите и най-лошите неща, които дори не съм си представяла, че ще се случат точно на мен; срещнах различни хора - такива, които не заслужават да се наричат "хора", такива, които вече не помня, и такива, които ме удивиха със своите доброта, чар, интелект; някои от тях успяха да променят живота ми (в добра или лоша посока), оставайки в него или изчезвайки (слава Богу), други промениха моето светоусещане, трети са просто приятен фон, без който обаче пъзелът „живот” нямаше да е цял; чувствах се „значима”, когато напълно непознати хора не ме оставяха да се удавя и правеха всичко за мен и за това, моите криле да заздравеят и пак да стана „летяща”; чувствах се нищожество, когато най-близки „хора” ме поливаха с кал; разбрах, какво е приятелство; разбрах, какво е предателство (ако няма рима – ударИ мА); разбрах, какво е да не можеш да заспиш от щастие; разбрах, какво е да не искаш да отвориш очи сутрин; разбрах, какво е „баси якия купон”; разбрах, какво е да си сам, точно когато имаш нужда някой (който и да е, или някой специален) да държи ръката ти; разбрах, какво е да носиш бяла рокля; разбрах, какво е да носиш черни дрехи; разбрах, колко трудно и сладко се гради дом; разбрах, какво е да те боли; разбрах, колко са мънички и крехки пръстчетата на новородените (като тичинки на цвете); разбрах, какво е да пораснеш...
За следващите десет години пожелавам на себе си, на любимите ми хора и на всички най-вече здраве и спокойствие, защото разбрах, че това са най-важните неща!
Също така си/ви пожелавам много обич, любов, късмет, успех, радост, щастие, усмивки! И който каквото си пожелае, нека му се сбъдне!
П.П. И сори за грешките (правописни, пунктуационни и житейски) :)