автор: stefka_galeva

01.01.2007 година е. Събуждаме се много рано, нали и много рано си легнахме снощи, наспали сме се. По много от телевизиите все още не е приключила дори новогодишната програма. Дори не искам да си отворя очите, толкова ми е черно пред лицето . Единственото ми желание е да запаля цигара. Но нямам. От снощи знам, че имаме само 40 стотинки. Сто пъти ги броих. Още 5 да имах, щях да си купя поне 3 цигари, а така само 2 за 30
стотинки. Броя минутите, поне да стане 8 часа. Навън е мъртва тишина. Той сумти и гледа телевизия. Уж. На всичкото отгоре се прави и на болен. Беше ги оставил тия 40 стотинки за хляб, но аз му казах, че поне на Нова година имам право и аз да си купя нещо за мен. Става 8ч. Излизам и започвам да обикалям кафетата. Навсякъде са затворени, адски ми е студено вече, минава вече девет, ето едно отворено или незатворило още.
- Наливни цигари продавате ли ?
-Да.
-Две.
- ЧНГ
- Всъщност ... да. –„ Не усетих, че е било Нова година „ - си мисля наум.
Прибирам се вкъщи и паля първата си новогодишна цигара.


02.01.2007 година
Утрото се повтаря, наближава обяд. Нямаме почти нищо за ядене и трохичка хляб нямаме, и пари нямаме. Гледам ужасяващо. Щеше ми се целият свят снощи да беше гръмнал. Три години на Нова година стоя съвсем сама вкъщи и без нищо, другите три с него и пак без нищо. Само първата що-годе приличаше на Новогодишна вечер. А да, тази НГ на 31 декември надвечер ме разходи до центъра. Палълно празният трамвай и напълно празните улици без малко да ме убият. Душата ми празна, джобовете ми празни, улиците празни, в квартирата празно - направо трагедия.
Минава 10 часа. Той е адски гладен, дума не сме си продумали вече трети ден, на всичкото отгоре и озверялата му лице сега. Излиза да търси пари назаем. Връща се без нищо, само казва, че на стълбището съседиде са си изхвърлили доста хартия, учебници, списания. Да ги вземем и да ги предадем.
Тръгваме.Той носи голямата чанта, но и на мен ми тежи това, което нося. И ми е студено, и ми се реве, и не ми се живее. Само се моля тоя пункт до пазара да работи. Разминаваме се с щастливи и весели хора. Аз ги гледам, като луда. Баретата ми се е изкривила на една страна, почти е паднала до носа ми , силният вятър ме блъска назад, тънките ми дънки вкоченясват, краката ми и те. С два чифта плетени ръкавици съм - пръстите ми ледени. Сополите ми протичат, дори не ги бърша, бързам след него. Работи пунктът.
Плащат ни лев и 70 стотинки. Три хляба от евтиния магазин по 40 стотинки. И другите за три цигари. Плача или се радвам, или се чудя на кого да благодаря, или ми е адски студено...или слизат ангелите, или не ми се живее, или чувам ?... Нова Година е! Паля цигара...или чувам „Аве, Мария.”... Авеее, Мариия...плача.

> Стефка ГАЛЕВА гр.Сандански