автор: rajsun

Накрая всеки си замине.
Но във отсамния живот,
оставя кой каквото има:
парици, слава... Аз какво?

Добрите думички при мен са.
Когато гледаме света,
като със шарени перденца,
с тях крия лошите места.

С тях ръкавица си оплитам,
сълзата брисвам настрана.
Ако случайно ме попитат,
да отговарям: няма, на!

Съмнявам се дали е редно,
но нямаше да издържа,
без тия думички да гледам,
и мръсотия, и лъжа.

Оттатък няма да ги мъкна.
Ще ги оставя ето тук.
Да може, след като си тръгна,
да свършат работа на друг.