автор: GINKO_PRIM

и aз се уча да не се отлагам за после
после времето не стига
животът ни променя
пише книга на някакъв санскрит
ужасно простичък на вид
ужасно лесен
но винаги с четвърто измерение
в което остаряваме без песен
и затова обръщам в празник своя делник
и не оставям спящата принцеса в мен да спи
избождам всичкото трънливо на тъгата
и непременно
оставям на брега ти две следи
които в дядовата ръкавичка
изгубена от приказка навярно
да съблекат на спомените мишешкото
(ако ме търсиш в сиво – е напразно)
и все пътувам
все разнопосочно
посоките съвсем не се преструват на някакви различни
не нарочно
случайно винаги се спъвам
и боли

ако съм тръгнала внезапно и несигурно
по дирята назад ме намери