автор: liulina

В заскрежената дупка на иглата,
вдянах си мъничко спомени,
заших си усмивките и тъгата,
оставих болките незапомнени.
Тя беше дванадесета поред,
игла на зимното слънце стоене,
превеждаше ме със себе си напред,
от бод през брод в живота до колене.
Заслуженото си е заслужено, но отмина,
посяла съм си надеждата в бъдното,
дано и спътник ми поникне догодина,
че няма как да го засаждам в отвъдното.
Пожелах си го, продължавам да зашивам,
на кръпки и за вас по някоя надежда,
ако сте здрави ще съм най-щастлива,
и нека моят бод през брод да ви отвежда!