автор: radost-ina

Потънала е стаята ми във сумрак.
В нощта мъждука газената лампа.
Мълчание е клекнало на прага.
Подскача леко гъвкавия пламък.

Завита с топло одеяло, във леглото
изписвам новия откъснат лист.
В сърцето ми разтваря чашка лотос.
Превръщам се отново в оптимист.

С усещане задрямвам за морето.
Превзета съм от водната стихия.
Люлее ме просъница додето,
във сън дълбок блажено не се впия.

Сънувам птици, небеса и слънце.
Светът стаен е чист и идеален.
В душата ми покълва светло зрънце.
И в утрото съм в следваща реалност.