автор: RockAround_theC_l_ock

Бих запалил на масата свещите
между чашите ни, недопитите,
но дали – ти ще виждаш горещите,
натежали от мъка, сълзите ми?

Бих запял даже песнички коледни,
но ще можеш ли – “там”, да ме чуваш?
Да изохкаш:“Магаренце, моля те!...“
и разнеженa – да ме целуваш?

Ти, отдавна, за мен си невидима,
а от снимките – само се смееш...
Ти, отиде си... Тъй непредвидено!
Как, кажи ми, да го преживея?

Тази нощ – в полунощ ми е полетът,
към света, в който нямам въпроси.
Но помолих – с писмо, дядо Коледа
мен, подарък за теб – да ме носи...


Бой..Боев, 2010